-Aq22y0aVxRcbKvWB.png){kind=logo}
РОЗЕТАТА ОТ ПЛИСКА И ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ
История и предназначение на един от най-популярните артефакти в нашата история.
Розетата от Плиска - оригинал.
Едва ли има друг артефакт в българската история, който да е толкова разпознаваем и в същото време толкова мистичен и неразгадаем като приложение. Розетата е открита при археологични разкопки в Плиска от проф.Станчо Ваклинов през 1961г. Тя представлява бронзов медальон с диаметър 38 мм и има формата на седемлъчева звезда, като върху всеки лъч са изсечени по два рунически знака. В средата на горната й част има ухо за окачване на връв, а на обратната й страна е изсечен знакът IYI.
Многото опити да бъдат разчетени символите от розетата остават без резултат, но според проф.Ваклинов, многото аналогии с близки или еднакви знаци от старобългарските обекти, показват принадлежност на надписа към прабългарската писменост. Предположението на д-р Евгений Сачев, че розетата е част от конска сбруя, също не звучи убедително, тъй като при поставянето си, знаците от едната страна остават скрити.
Първи проф.Веселин Бешевлиев прави правилното предположение за смисъла и истинското приложение на розетата: „Прабългарските руни са били използвани, както гръцките букви, освен за писмо още за цифри и каменоделски белези, а също за обозначаване на притежание, както германските руни. Най-сетне, пак както германските руни и гръцките букви, някои прабългарски знаци са имали и магическо значение, за което Черноризец Храбър изрично съобщава. Обаче трудно е да се разграничи отделната им употреба. С по-голяма вероятност може да се установи употребата им като магически знаци.
Фиг.1 Звездата на маговете - поредност на часовете
Фиг.2 Звездата на маговете - поредност на дните
Тук ще споменем най-напред една седмолъча розетка, намерена в Плиска. На лицевата страна се намира известният знак IVI, който в случая означава небето или небосклона. На обратната страна, която в средата има кукичка за надяваме на връв, се намират във всеки от седемте лъча знаци, които по всяка вероятност означават известните тогава седем главни звезди: Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера и Сатурн. Тези звезди са играли важна роля в древната магия и по името на всяка една от тях са наречени седемте дни на седмицата в Асирия, Вавилон и Рим, а също и у старите германци. Розетката е била сигурно магически уред за предсказване на бъдещето, каквито са добре известни от древността. През кукичката на обратната страна се вдявал конец или връв, чрез който розетката се въртяла. Знакът или по-скоро денят, на който се спирало въртенето, показвал дали това, което ще се предприеме на посочения ден, ще бъде успешно или неуспешно. Тридесет и петият отговор на папа Николай I по допитванията на българите съобщава, че българите, когато отивали в сражение, имали обичай да съблюдават дни и часове, за да има сражението щастлив изход. А в седемдесет и седмия отговор се задава следният въпрос: „Вие разправяте, че някой от гърците взимат затворена книга в ръце, и един от тях, взимайки една съвсем малка клечка, я тиква в самата книга, и ако от де и да е се добие някаква двусмислица, твърдяли, че по този начин могли да знаят, каквото желаели. Вие, обаче, се допитвате, дали това трябва да се спазва или отхвърли.” От този въпрос се вижда, че гадаенето е било широко разпространено, и то официално, за да бъде предмет на запитване до папата. И освен това споменатото гадаене не е било много различно от гадаенето с розетата.“.
В книгата си „Изгубените кодове на древните българи“, Александър Алексиев-Хофарт нарича розетата от Плиска с правилното й име – Звездата на маговете.
За да се разбере каква е връзката е необходимо да се поясни какво представлява звездата на маговете и малка част от предназначението й. Звездата на маговете представлява звезда със седем лъча, всеки от който е свързан със седемте видими небесни тела, подредени в халдейски ред, от най-бавната към най-бързата планета* (Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий и Луна). Нарича се още Септенер.
В древността разделяли денонощието на 24 части, като 12 части принадлежат на светлата част, от изгрев до залез, а останалите 12 на тъмната част, от залез до изгрев. Всяка част се нарича час и попада под управлението на дадена планета. Продължителността на всеки час се изчислява като реалното времетраене например на светлата част се раздели на 12 и се умножи по 60. Например, ако светлата част на деня е 13 часа, тогава получаваме 13:12х60 = 65, т.е. всеки час в този ден ще бъде с продължителност 65 мин. Планетата, която управлява първия час от деня, управлява целия ден. Началото на отброяването започва от върха на звездата. Това е първият час и ден от седмицата, първият ден от сътворението – неделя и негов управител е слънцето. Има две последователности в звездата, по часовниковата стрелка върви управлението на всеки час [фиг.1], а по посока на лъчите на звездата е поредността на дните [фиг.2]. Поредността по дни и часове може да се види в Таблица 1.
Таблица 1: Звездата на маговете - поредност на дните и часовете
Тук няма да изброявам всички опити и предположения да се подредят правилно планетите (богове), според изобразените знаци върху розетата. Ще се спра единствено върху вярната, според мен версия, направена от Ангел Щапаров в неговия блог. Първо той определя кой лъч трябва да е първи или връх на звездата, като посочва, че йероглифната комбинация IYI от едната страна и „ухото“ на розетата от другата сочат към един единствен лъч, което без съмнение го определя като първи. Върху лицевата страна има 15 писмени знака, от които само два се повтарят на третия и четвъртия лъч по посока, обратна на часовника. И тъй като боговете в Звездата на маговете са седем – 5 мъжки и 2 женски, Щапаров определя, че това биха могли да бъдат единствено двете богини Луна и Венера! Достигайки до този извод той подрежда розетата обратно на часовника по значимост на боговете започвайки от върха:
1. СЛЪНЦЕ (Първи най-важен мъжки бог); 2. ЗЕВС-ЮПИТЕР (Втори най-важен мъжки бог); 3. ЛУНА-МЕСЕЦ (Първи най-важен женски бог); 4. ВЕНЕРА (Втори най-важен женски бог); 5. МАРС-АРЕЙ (Трети най-важен мъжки бог); 6. САТУРН (Четвърти най-важен мъжки бог); 7. ХЕРМЕС-МЕРКУРИЙ (Най-маловажен мъжки бог) [фиг.3]. Това разположение на планетите по розетата от Плиска не прилича на никое от предходните предположения, както и на класическия вариант на Звездата на маговете. Защо тогава да смятаме, че точно това е правилната подредба на планетите по лъчите? Ако отново се върнем към Таблица 1, ще забележим, че денонощието има светла и тъмна част, ден и нощ. И всяка от тези части има различен управител на цялата част (деня или нощта) и различни управители на всеки един час от нея. Например, в Неделя управител на деня е Слънцето, тъй като то управлява първия час, като поредност вторият час се управлява от Венера, третият от Меркурий и пр.
Фиг.3 Розетата от Плиска - разположение на планетите според Ангел Щапаров
Последният час на деня се управлява от Сатурн, следователно следващата планета, Юпитер, управлява първия час на нощта и е управител на цялата нощ в Неделя.
Следвайки тази последователност за всички останали дни и часове, разбираме как работи „Звездата от Плиска“. Започвайки от върха, по посока обратна на часовника, показва последователно управителите на деня и нощта на всеки ден от седмицата. А по посока на лъчите, отново от върха, дава последователността на часовете във всеки ден.
Това откритие на Ангел Щапаров, говори за това, че по-всяка вероятност знаците, с които са изписани лъчите на розетата са на Български език, така и за това, че древните Българи са разполагали със завидни астрологически познания, които освен, че са използвали в ежедневието си, лежат в основата на всички популярни календарни** системи !
* В астрологията слънцето и луната също се наричат планети
** Очаквайте статия за древния български календар
Източници:
АСТРОЛОЗИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО – НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
Кратка история За живота на един от първите известни български астролози.
-Yann3eynKBInJK20.png)
-Yann3eynKBInJK20.png)
РЕТРОГРАДЕН МЕРКУРИЙ В БЛИЗНАЦИ
30 Май 2021г.÷ 23 Юни 2021г. (ПРОГНОЗА ПО АСЦЕНДЕНТ)
© 2024 АстроИмпулс. Всички права запазени
